"Без будилник": Сезонът на водопадите

Пролетта – зелена, изпъстрена със слънчеви петна, толкова жива. И пълноводна – защото кога, ако не сега можем да се насладим напълно на забързаните ручеи, галещи зелени брегове и най-вече на буйната сила на водата от многобройните планински водопади.

Имахме късмет да видим безкрайно пълноводен Бистришкия водопад над Дупница и да се разходим до Каньона на водопадите край Смолян. Но "водопадната" ни пролет всъщност започна с бистрите води на Беласица – българска и македонска част. Има какво да се види и в това ще се опитаме да ви убедим днес в "Без будилник"!

Най-новият български природен парк – Беласица, е известен с кестеновите си гори, но и с очарованието на многобройните малки и по-големи водопади в по-ниските му части. Разказвали сме ви вече за прехода си до първенеца Радомир и граничния Тумба, но не само върховете предлагат истинско приключение. Оказа се, че Беласица крие в гънките на зелената си дреха множество водопади със собствен чар и красота.

Разходката ни започна от село Скрът, близо до което са разположени две красоти със звучните имена Дъбицата и Мангъро. До тях водят маркирани пътеки, а в близост има и беседка с пейки за заслужен отдих. Ние избрахме обаче да се насладим максимално дълго на красотата и спокойствието им и най-вече на чистата планинска вода.

Следващата ни спирка за деня се оказа по-прелестна и от първата - Срамежливият водопад на река Камешница, защото се е скрил в дълбоката долина на реката. Мисля си обаче, че няма нищо срамежливо в буйните води, които се изливат от 21 метра височина, напротив. Той се разкрива изведнъж с цялата си красота, "в рамка" от голяма скала. Пред водопада има изграден дървен мост, на който да застанете, за да се насладите напълно на гледката. Водопадите по поречието на река Камешница над село Камена всъщност са 7, но този е най-впечатляващ.

Нощувахме в петричкото село Яворница, но преди да се насладим на гостоприемството на домакините ни, посетихме Яворнишкия водопад. Лесно достъпен е и с изградена инфраструктура за почивка сред природата. Предизвикахме очакван интерес сред местните, като всяко ново нещо. Разказват ни обаче, че са все стари хора и деца не се раждат – тъжната съдба на много малки населени места в България...

Следващия ден посвещаваме на македонска Беласица. "Тази планина беше заключена зад Желязната завеса и трябваше да ни отдели. Сега е планина, която обединява хората от три държави", посреща ни информациона табела при съседите. Така е, има какво да се види и в македонската, и в гръцката, и в българската й част.

Преходите до водопадите, които посещаваме близо до границата ни с Македония, са леки, по удобни пътеки и с малки денивелации.

Този ден беше наистина "водопаден". Започнахме с  Габровските водопади - група от три малки каскадни водопада, после бяхме очаровани от мащаба на Колешинския до съседното село Колешино, а за финал оставихме прочутия водопад на река Ломница - Смоларския.

Висок е почти 40 метра, а до него води много приятна екопътека. И това е мястото, където водата съвсем не е игрива, а показва цялата си мощ и сила. Денят е слънчев и има немалко хора, спираме пред него обаче точно за заснемането на видеоклип.

Бързо разбираме, че младежът, облечен с македонска народна носия, ще изпълни мелодията от "Назад, назад, моме Калино" на виолончело. Настаняваме се на първия ред, естествено! И макар че после малко разочаровано установяваме, че шумът на водата засенчва изпълнението, няма кой знае какъв проблем – просто това е поредният цветен акцент от пътешествието ни...

Връщаме се обратно в България, за да се разходим до Мелник и Рупите, очаровани от щедростта на природата, зеленината и изобилието на вода, които изпълниха сетивата ни в тези два дни.